Представително участие.

Представително участие.

Представително участие на Янко Василев в традиционната Изложба Никулден организирана от Дружеството на Бургаските художници
6 декември 2012 г.

ИЗЛОЖБА. Есен в Несебър

Studio Gallery - Yanko Vasilev

ЗАПОВЯДАЙТЕ
10. 10. 2012г. 10 дни
18 ч.

Автори от
Пловдив
Бургас
Поморие
Несебър

Маргарита Джарова. Пловдив

Георги Карталов. Поморие

Георги Панайотов. Несебър

Мирела Караджова - завършила "Визулани изкуства" в НБУ през 2010. През 2011 специализира "Изящни изкуства и визуална комуникация" в худ. академия в Нанси - Франция. 3 самостоятелни изложби в България и над 30 участия в изложби, фестивали, биеналета и проекти на международната сцена. Като най-важни определям участието си в Годишния Салон на Националната френска асоциация по изящни изкуства в Лувъра през 2011 и участието си в международната изложба Ars Homo Erotica в Националния музей във Варшава, Полша през 2010.


Иван Русев е роден в Горна Оряховица. Завършва художествената гимназия в Казанлък, а след това НХА - София. Рисува живопис/ масло - импресионизъм и реализъм. Има над 10 самостоятелни изложби в България, Франция и Белгия и множество участия в общи изложби в България и чужбина, както и национални и международни пленери, биеналета и фестивали. Той е първият българин, участвал във Фестивал дьо Туке, Франция.


Албена Попова - Alberta е родена в гр. Бургас. Завършва хуманитарната гимназия “Св. Св Кирил и Методий”, гр. Бургас – специалност скулптура, и Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски”, със специализация изобразително изкуство.
Занимава се с изобразително и приложно творчество. Реализирала е три самостоятелни изложби: колаж, монотипия, смесена техника. Има множество участия в общи и международни изложби
Художник на илюстрации на книги. Изработва авторска керамика, стъклопис, цветна графика, монотипия. Нейни творби са притежание на частни колекции в България и чужбина.
Експериментира в областта на визуалните изкуства. Занимава се с арт фотография. Пише стихове и кратка проза. Автор е на две самостоятелни стихосбирки – “През ухото на Луната” , “Внезапни промеждутъци” – удостоена с наградата “Еквалибриум”, на издателство “Либра Скорп”, Съавтор е в сборниците "Сътворени от море", Хайку Антология "Приливна вълна", Антология Бургас 2010 - "Поети влюбени в морето", списание "Море", Алманах Бургас и др.


Карамфила Сидерова, Поморие

Родена в Бургас на 20 октомври 1979, завършва бакалавърска степен по Рекламен дизайн в Националната художествена академия (София, 2004), в класа на проф. Божидар Йонов, с преподавател по Плакат проф. Людмил Чехларов. През 2007 завършва магистратура по същата специалност, преименувана на Пространствен дизайн, в класа на проф. Лъчезар Лозанов – един от основателите на специалността, с пълно отличие и номинация за докторантура в Париж.

От 2006 година името й се свързано предимно с рекламата и foxstudio – ателие за графичен и пространствен дизайн в Поморие. През 2011 възниква още един проект, foxvideo – мултимедийни произведения: дигитални графични и видео колажи, комбиниращи писания, картини и други шедьоври на Световната история на изкуството, сглобени и показани през призмата на детайла – условен или картинен – за да примамят за пътуване от вътрешната страна на всичко това.

От 1997 г. участва в редица форуми на плаката и визуалните изкуства, между които Триеналето на сценичния плакат в София (2004, 2010), Биеналето на хумора и сатирата в Габрово (2009), Триеналето на политическия плакат в Монс, Белгия (2010), Биеналето на плаката във Варшава, Полша (2012), Видео фестивала в Пловдив (2012). Има една самостоятелни изложба (1998) и няколко участия в общи изложби в страната и чужбина, както и няколко публикации в сферата на рекламния дизайн (сп. Signcafe).


Нели Тодорова. Поморие

08.08.1979 г. - родена в гр. Поморие

1998 г. - завършва художествена паралелка в СХЕУ „Св. Св.Кирил и Методий”- гр.Бургас;
2002 г. - завършва факултет „Изобразителни изкуства” във ВТУ „Св. Св.Кирил и Методий”- гр.Велико Търново
специалност графика;
Занимава се главно с живопис.Живее и твори в гр. Поморие.

Участия в общи изложби:

2002 г - Младежка изложба - ДХБ - гр. Бургас
2004 г - Международен пленер - живопис”Светът е море”-гр. Поморие
2004 г - Национален пленер ”Еркеч 2004”
2005 г - Международен пленер - живопис”Светът е море”- гр. Поморие
2005 г - Национален пленер ”Еркеч 2005”
2006 г - Международен пленер - живопис”Светът е море”- гр. Поморие
2006 г - Национален пленер” Еркеч 2006”
2006 г - Биенале „Приятели на морето”- гр. Бургас
2007 г - Национален пленер - живопис”Гергьовденска палитра”- гр. Поморие
2007 г - Международен пленер - живопис”Светът е море”- гр. Поморие

2007 г - Международен пленер ”Еркеч 2007”2009г - Коледна изложба-гр.Поморие
2008 г - Национален пленер-живопис ”Гергьовденска палитра”- гр. Поморие
2008 г - Международен пленер - живопис ”Светът е море”- гр.Поморие
2008 г - Международен пленер ”Еркеч 2008”
2008 г - Обща изложба на поморийски художници - галерия „Неси”- гр. Бургас
2008 г - Национална изложба - гр. Анкара - Турция
2008 г - Биенале „Приятели на морето”- гр. Бургас
2008 г - Национален пленер-живопис - Слънчев бряг
2008 г - Младежка изложба-ДХБ - гр. Бургас

2008г - Коледна изложба-гр.Поморие
2009 г - Национален пленер - живопис”Гергьовденска палитра”- гр. Поморие

2009г. - Международен пленер „Еркеч 2009”

2009г - Коледна изложба-гр.Поморие

2010г. – Втори Международен Симпозиум „Тирас-Пленер”-Преднестровска Молдовска Републека

2010г. – Коледна изложба-Поморийски художници-гр.Поморие

2010г. – Изложба „Никулден”-гр.Бургас

2011г. - "Седем усета за пролет"-обща изложба-гр.Поморие

2011г. - "Гергьовденска палитра"- обща изложба - гр. Поморие

Самостоятелни изложби:

2004 г. - „Животните” – Музей-галерия - гр. Поморие
2006 г. - „Цветове на вдъхновение”- галерия „Богориди”- гр. Бургас
2009 г. - Самостоятелна изложба живопис - ОУ ”Христо Ботев”- гр. Поморие
2009 г. - „Разкажи ми нещо...за морето”- Балабановата къща - гр. Пловдив


Янко Василев. Пловдив -Несебър

PHOTO Virtual exhibition Yanko Vasilev 2012 - 2013 http://nessebarartphoto.wordpress.com/

PHOTO Virtual exhibition Yanko Vasilev 2012 - 2013

http://nessebarartphoto.wordpress.com/

Пловдивски художник в Несебър

PHOTO Virtual exhibition Yanko Vasilev 2012 - 2013


http://nessebarartphoto.wordpress.com/2012/07/21/photo-virtual-exhibition-yanko-vasilev-2012-2013-10/

Колеги!!!!!!!!

Ролята на жертва, или консумираното чувство за вина
Приземих се в разговора. Осъждаха се хора, които се отдавали на професията си, които преследвали само целите си... Със съжаление си дадох сметка, че старата тайфа вече я няма. Бяхме се събрали като близки, но сега стояхме на масата като чужди.
Автор: Мими Михайлова

Не си измислям..........!

Dear Yanko,

Today is the big day! In just a few hours, Art Takes Times Square will present thousands of works by artists from all across the world (including YOU) in an immense art exhibition in NYC. This momentous event - hosted by Questlove of The Roots - will be celebrated with an evening of music, performance, and of course, art:
Art Takes Times Square
Monday June 18, 2012, 7pm - 11pm
Broadway between 42nd Street and 44th Street

Hosted by Questlove of The Roots
Featuring brass bands, performers and works by thousands of artists (including YOU!)

Click here to see our Grand Prize artist Vicki DaSilva in the New York Times!
Your work is estimated to be displayed on a 9 x 12 ft digital screen located on Broadway and 43rd Street between 9:45pm - 10:15pm.
Can't attend? See live webcams for two of the numerous billboard screens that will display the winner's work at: http://www.see.me/june18th/

Plus: don't forget, our 3rd annual SELF : A Creative Competition closes this Wednesday June 20th! Show us who you are in art / images for a chance at $25,000 in awards, including a double-page printed feature in Flash Art Magazine, your own exhibition in New York City and more! Click here to learn more >>
Thank you for being a part of this exciting event. We look forward to celebrating with you!

Check out the Art Takes Times Square event on Facebook and stay updated by joining us on Twitter. If you have any questions, please feel free to contact us at help@artistswanted.org

Несебър

Заповядайте да разгледате новите творби на Пловдивският художник Янко Василев в STUDIO GALLERY - Yanko Vasilev

8230 Nessebar
Zorniza 11

Nessebar summer art 2012

Visit.................!

Несебър - Ню Йорк

If it ain’t broke, don’t fix it, is such a cliché that it has spawned its own cliché: If it ain’t broke, break it. Unfortunately, that’s just what many companies do unwittingly to their branding programs, playing into the hands of public enemy No. 1 in today’s marketing environment: fragmentation.
More and more television networks, radio stations, print titles, and outdoor billboards are competing for attention, and new marketing channels pop up every day, from apps to publicity stunts and beyond. The number of places we hit people with marketing messages these days is growing a lot faster than the number of eyeballs that can take them in, and as a result audiences (and attention spans) are becoming increasingly fragmented. That reduces the chance any message has of getting through.
Even sales channels are fragmenting beyond the online vs. bricks-and-mortar divide to which we’ve become somewhat accustomed. Desktop and laptop purchases are giving way to shopping via smartphone—at a time when many companies don’t even have a mobile website, to say nothing of e-commerce capabilities. Add inflation to the mix (even with 2-3 percent increases, the wonder of compounding is working against you), and fragmentation can shred what once was a healthy marketing budget.
The good news is that there is a powerful way to overcome fragmentation: integration. But don’t be deceived—it’s more difficult than it appears.
Integration is not simply slapping a common tagline onto all your ads, using a single color palette, or force-fitting a message that’s suited for one medium into another (great television commercials rarely translate well to outdoor billboards, which in turn are very different from online banners).
Integration means communicating a consistent identity from message to message, and medium to medium, and (more importantly) delivering consistently on that identity. It requires not only the identification of a powerful, unifying strategy and compelling voice for your brand, but the discipline to roll it into every aspect of your organization—from advertising to sales, customer service to customer relationship management programs (and beyond). It’s not for the faint of heart.
Sometimes my advertising firm does an exercise with our clients in which we ask them to recall the taglines of the world’s 10 biggest advertisers. Some respondents get a handful correct, but by and large everyone fails the assignment (underscoring the point that slogans aren’t the answer). But one company’s tagline participants often do recall: McDonald’s.
It’s not because of the money the fast-feeder spends—the other nine top advertisers spend as much or more. It’s because McDonald’s has maintained a singular focus since 2003—so long ago that the famous pop music heartthrob named Justin who helped launch the campaign wasn’t Bieber, but Timberlake (remember him?).
To fight off fragmentation effectively, everything you do to attract, convert, retain, and engage your customers should be integrated. If your brand isn’t woven beyond your marketing efforts into your human resource practices, your training programs, even your compensation and employee evaluation metrics, you’re leaving opportunity on the table. You’re also risking backlash, as spurned or burned customers use Facebook and Twitter to make their complaints heard. It’s vital to deliver consistent signals in everything you do.
That raises a question: If fragmentation is so damaging, and integration such a powerful counterforce, why don’t companies implement an integration strategy more often? It’s not for lack of understanding, desire, or even intent in the minds of most marketers. It’s for lack of perseverance.
Put simply, integration takes time. It’s not easy to integrate a brand into a wide suite of processes, materials, and messages that have been shepherded by different people, driven by different objectives, and brought to life in different places within the organization. Many companies simply don’t have the patience to see it through.
Beyond that, integrated branding takes time to soak into the marketplace. Consumers just don’t pay attention as much or as quickly as they used to. My firm’s research of hundreds of growth companies found that the average advertising campaign lasts approximately 2.3 years and that companies that maintain healthy growth over time tend to have longer-lasting campaigns, while those that struggle tend to change direction more frequently.
That’s exactly what’s happening in the cola wars. Coke has remained focused and consistent for years and is winning market share, while Pepsi recently fell to an embarrassing No. 3 (behind Coke and Diet Coke). As a result, PepsiCo recently announced a significant increase in marketing spending and has spent the better part of a year in extensive research and deep introspection.
Advertising Age reports that over the past nine months a core team of Pepsi marketers “scoured the globe for inspiration, looked to the past for insights, and sought to understand what precisely made Pepsi different from Coke. There were exhaustive focus groups, in-home ethnographies, quantitative and qualitative studies, and cultural immersions in markets as diverse as Argentina, Australia, United Arab Emirates and Russia.” The brain trust at Pepsi appears to be taking the correct steps to right their brand’s ship, but as it does, it shouldn’t neglect the need for and power of long-term integration.
Neither should you (and all the more if your budget is a bit less than what McDonald’s or Pepsi spends). Find a time to gather together as many different expressions of what your company says and does in one place, then make an honest evaluation. If it doesn’t all connect for you in some meaningful fashion, it won’t for your customers and prospects, either.
If your strategy is weak or off the mark, you may need to do what Pepsi is doing and reexamine everything. But it may be that your problem is more a matter of execution. If so, your enemy is entropy: Everything in the universe (including your brand) tends towards disarray, and in that case your role is to be gravity. No one else is going to hold it all together.
Not so long ago, it was enough to have great strategy and a big idea. Today, even the best ideas have a hard time getting off the ground as consumers’ media and purchasing options—not to mention their attention spans—grow increasingly fragmented. While perfect integration is unachievable, companies that do the best job of harmonizing all their marketing efforts have an advantage.

Nessebar art 2012

Photo
paperboard
print
60/45 см.

Nessebar art

Земята да вземе въздух!

Composition
paperboard
print
60/45 см.

Защо пиша?

От много ранна възраст, може би от пет или шестгодишен, знаех, че когато порасна ще стана писател. Между седемнадесет и двадесет и четири години се опитвах да отхвърля тази мисъл, но го правех със съзнанието, че вървя против природата си и че рано или късно ще се установя и ще пиша книги.

Бях средното от три деца, но между нас имаше разлика от пет години и почти не виждах баща си до осемгодишната си възраст. Поради тази и други причини бях малко самотен и скоро започнах да проявявам досадни превземки, които ме направиха непопулярен през всичките ми ученически години. Имах навика на самотното дете да измислям истории и да водя разговори с въображаеми хора и струва ми се, че от самото начало литературните ми амбиции бяха преплетени с чувството, че съм изолиран и недооценяван. Знаех, че умея да си служа добре с думите и имам сила да се противопоставям на неприятни факти. Усещах, че това създаваше един собствен свят, в който можех да си отмъщавам за моя неуспех в ежедневието. Въпреки това обемът на сериозните, т.е. на сериозно замислените произведения, които написах през детството и юношеството си, не надвишаваше десетина страници. Първата си поема написах на четири или петгодишна възраст, диктувайки я на майка ми. Не мога да си спомня нищо от нея, с изключение на това, че се разказваше за един тигър и тигърът имаше „зъби като крака на стол“ – достатъчно добра фраза, но аз си въобразих, че поемата е имитация на „Тигре, тигре“ от Блейк. На единадесет години, когато избухна войната от 1914 г., написах патриотична поема, която беше напечатана в местния вестник, както и друга една – две години по-късно, посветена на смъртта на британския държавен лорд Китчънър. Когато малко поотраснах, пишех от време на време лоши и обикновено незавършени „поеми за природата“ в стил „крал Джордж“. Също така, общо взето два пъти, започвах разказ, което беше пълен провал. В това се състоеше цялото предполагаемо сериозно творчество, което в действителност записах на хартия през всичките онези години.
През цялото това време обаче, в известен смисъл се ангажирах с литературна дейност. Като начало се появиха поръчковите работи, които пишех бързо, лесно и без да изпитвам голямо удоволствие. Освен домашните в училище, пишех vers d’occasion – полукомични поеми, които изработвах със скорост, която сега ми се вижда учудваща. На четиринадесет години за около една седмица написах цяла пиеса в рима, подражавайки на Аристофан, и помагах в редактирането на училищни списания – печатни и в ръкопис. Тези списания бяха най-сълзливите пародии, които бихте могли да си представите, а те ме затрудняваха далеч по-малко, отколкото днес най-евтината журналистика. Но паралелно с всичко това, в продължение на петнадесет или повече години, изпълнявах едно литературно упражнение от съвсем друг порядък: постоянното съчиняване на „разказ“ за самия мен, един вид дневник, който съществуваше единствено в главата ми. Струва ми се, че това е обща склонност при деца и възрастни. Като много малко дете си представях, че съм, да кажем, Робин Худ и изобразявах себе си като героя от вълнуващите приключения, но съвсем скоро моят „разказ“ престана да бъде ярко нарцистичен и се превръщаше все повече и повече в чисто описание на онова, което правех, и на нещата, които виждах. За минути, без прекъсване, през главата ми преминаваха такива неща: „Той отвори вратата и влезе в стаята. Жълтеникав слънчев лъч, който се процеждаше през муселиновите пердета падна косо върху масата, където полуотворена кибритена кутия лежеше до мастилницата. С дясната си ръка в джоба, той прекоси разстоянието до прозореца. Долу на улицата котка на кафяви, жълти и черни петна гонеше мъртъв лист“ и т.н. и т.н. Този навик продължи до около двадесет и петата ми година, когато прекъснах литературните си занимания. Въпреки че трябваше да търся и търсех подходящите думи, все ми се струваше, че правя тези описания почти против волята си, по силата на един вид непреодолим импулс извън мен. Предполагам, че „разказът“ трябва да е отразявал стиловете на отделните писатели, на които се възхищавах през различните възрасти. Доколкото си спомням той винаги съдържаше еднообразни педантично точни описания.
Когато бях на около шестнадесет години, внезапно открих удоволствието от самите думи, т.е. звученето им и връзките между тях. Например редовете от „Загубеният рай“:

Така той с трудности и тежък труд
вървеше: с трудности и труд тоой...

Сега те не ми изглеждат така прекрасни, но тогава ме побиваха тръпки, а изписването на „тоой“ вместо „той“ беше допълнително развлечение. Що се отнася до нуждата да описвам нещата, вече знаех всичко. Исках да пиша огромни натуралистични романи с нещастен край, пълни с подробни описания и внушителни сравнения, а също така и с цветисти пасажи, в които думите отчасти са използвани заради звученето им. Фактически моят първи завършен роман – „Бирмански дни“, който написах когато бях на тридесет години, но замислих много по-рано, е до известна степен такава книга.
Давам цялата тази основна информация, защото не мисля, че някой може да оценява мотивите на един писател, без да познава неговото ранно развитие. Темите на писателя се обуславят от времето в което живее – най-малкото това е вярно за бурните, революционни времена, като нашите, но преди някога да започне да пише, писателят е усвоил едно емоционално отношение, от което никога не ще се освободи напълно. Без съмнение негова задача е да обуздава своя темперамент и да избягва прекомерния ентусиазъм в някоя ранна фаза или някакво особено настроение: но ако писателят напълно се освободи от своите ранни влияния, той ще унищожи импулса за писане. Оставяйки настрана нуждата от препитание, мисля, че съществуват четири основни мотива за литературно творчество, във всеки случай за писане на проза. Те съществуват в различна степен във всеки писател и съотношението между тях понякога се променя в зависимост от атмосферата, в която живее. Основните мотиви са:
1. Чист егоизъм. Желание да изглеждаш умен, да бъдеш обсъждан, да бъдеш запомнен след смъртта, да отмъстиш на възрастните, които са ти се подигравали в детството, и т.н и т.н. Нечестно е да се преструваш, че това не е мотив, при това силен. Писателите споделят тази характерна черта с хората на науката, артистите, политиците, адвокатите, войниците, успешните бизнесмени – накратко, с цвета на човечеството. Основната маса човешки същества не са дълбоко себелюбиви. След тридесетте си години те изоставят индивидуалната амбиция, в действителност в много случаи почти изоставят усещането, че са индивидуалности и живеят главно за другите, или просто са смазани от робски труд. Но също така съществува малцинството от надарени, упорити хора, които са решени да изживеят своя собствен живот до края, и писателите принадлежат към тази категория. Бих казал, че като цяло сериозните писатели са по-суетни и егоцентрични, отколкото журналистите, въпреки че по-малко се интересуват от пари.

2. Естетически ентусиазъм. Възприемане на красотата във външния свят, изразяването в думи и тяхното правилно подреждане. Удоволствие от сблъсъка на един звук срещу друг, строгостта на добрата проза или ритъма на хубавия разказ. Желание да споделиш преживяване, което смяташ че е ценно и не трябва да се отминава. Естетическият мотив е много крехък в много писатели, но дори един памфлетист или автор на учебници има любими думи и фрази, които му харесват, ала не поради ползата от тях; също така той може да има силно влечение към печатарската графика, ширината на полетата и т.н. Никоя книга над равнището на железопътен справочник не е лишена от естетически съображения.

3. Исторически стимул. Желание да видиш нещата такива, каквито са, да разбереш действителните факти и да ги съхраниш за поколенията.

4. Политическа цел – употребявайки думата „политическа“ във възможно най-широкия смисъл на думата. Желание да тласнеш света в известна посока, да промениш представата на други хора за характера на обществото, към което те трябва да се стремят. Още веднъж – няма книга, която да е истински свободна от политически пристрастия. Мнението, че изкуството не трябва да има нищо общо с политиката, само по себе си е политическо становище.
Може да се види как тези разнообразни мотиви задължително воюват един с друг и как по необходимост се прехвърлят от една личност към друга и от едно време към друго. По природа – под „природа“ разбирам състоянието в което се намирате, когато сте достигнал пълнолетие – аз съм личност, при която първите три мотива биха превишили по значение четвъртия. В един мирен век, щях да пиша натруфени или просто описателни книги и едва ли щях да осъзная своите политически отговорности. И без друго съм бил принуждаван да се превръщам в нещо като памфлетист. Първо, прекарах пет години в една неподходяща професия (Индийската имперска полиция в Бирма), а после преживях и нищета, и чувството за неуспех. Това увеличи естествената ми омраза към властта и ме накара за първи път ясно да разбера, че съществуват трудовите класи, а работата в Бирма ми беше дала някакво разбиране за природата на империализма, но този опит не беше достатъчен, за да определи една точна политическа ориентация. После дойде Хитлер, Испанската гражданска война и т.н.

Испанската гражданска война и други събития от 1936 г. наклониха везните и оттогава разбрах къде съм. Всеки ред от сериозно мое произведение, написано след 1936 г., е насочен директно или индиректно срещу тоталитаризма и за демократичен социализъм, както аз го разбирам. Струва ми се глупаво, във време като нашето, да се мисли, че някой може да избегне тези теми. Всеки пише по тях под една или друга форма. Въпросът е коя страна вземаш и какъв подход следваш. И колкото повече осъзнаваш своите политически тежнения, толкова по-голяма е възможността да влияеш политически, без да жертваш своята естетическа и интелектуална почтеност.
Това което най-много съм искал да направя през последните десет години, е да превърна политическото съчинение в изкуство. Моята отправна точка винаги е усещане за кауза, едно чувство за несправедливост. Когато сядам да пиша книга, аз не си казвам: „Ще създам произведение на изкуството“. Пиша книгата, защото съществува някаква лъжа, която искам да разоблича, някакъв факт, към който искам да привлека вниманието, и първоначалната ми грижа е да бъда чут. Но не бих могъл да извърша работата по написването на книга, или дори на дълга статия за списание, ако тя не е и едно естетическо преживяване. Всеки, който си направи труда да прегледа внимателно мое произведение, ще види, че дори когато е откровена пропаганда, то съдържа много от това, което един професионален политик би сметнал за неуместно. Не съм в състояние и не искам да изоставя напълно представата за света, която придобих в детството си. Докато съм жив и здрав ще продължавам да изпитвам силно влечение към литературната проза, ще обичам повърхността на земята и ще изпитвам удоволствие от солидни предмети и късчета безполезна информация. Няма смисъл да потискам тази част от моята същност.

Работата е в това да помиря дълбоко вкоренените си симпатии и антипатии с основните обществени, неиндивидуални дейности, които този век принудително налага върху всички нас.
Това не е лесно. То повдига въпроси за конструкция и език и поставя по нов начин проблема за истинността. Позволете ми да дам само един пример за по-сериозно затруднение, което възниква. Моята книга за Испанската гражданска война „Почит към Каталония“ е, разбира се, откровено политическа книга, но общо взето е написана с безпристрастност и зачитане на формата. В нея се опитах много твърдо да разкажа цялата истина, без да насилвам литературните си инстинкти. Но наред с други неща книгата съдържа дълга глава, пълна с цитати от вестници и други подобни, защитаващи троцкистите, които бяха обвинени, че заговорничат с Франко. Ясно е, че такава глава, която след година или две не би представлявала интерес за обикновения читател, задължително съсипва книгата. Един критик, когото уважавам, ми чете лекция по този въпрос. „Вие сте превърнал това, което можеше да бъде една хубава книга, в журналистика“ – каза ми той. Беше вярно, но не можех да постъпя по друг начин. Случайно знаех неща, които малцина в Англия им е било позволено да знаят: че невинни хора бяха лъжливо обвинени. Ако не се бях раздразнил, никога не бих написал книгата.
Под една или друга форма, този проблем се появява непрекъснато. Проблемът с езика е по-неуловим и би отнел много време, за да се обсъди. Ще кажа само, че през последните години се опитвам да пиша по-малко живописно и по-точно. Намирам, че в момента, в който си усъвършенствал някакъв стил на писане, ти винаги си го надраснал. „Животинска ферма“ беше първата книга, в която се опитах, с пълно съзнание за това, което правех, да свържа политическата и художествената цел в едно цяло. Не съм писал роман от седем години, но се надявам да напиша такъв съвсем скоро[1]. Той сигурно ще бъде неуспех, всяка книга е неуспех, но аз знам с известна яснота каква книга искам да напиша.

Преглеждайки последните една-две страници виждам, че съм успял да създам впечатление, сякаш моите мотиви за писане са изцяло посветени на обществената полза. Не искам да оставям това като последна представа за мен. Всички писатели са суетни, себични и мързеливи, а в основата на техните мотиви стои едно тайнство. Писането на книга е ужасна, изтощителна борба, като продължителен пристъп на тежка болест. Човек никога не би предприел подобно нещо, ако не беше преследван от някакъв демон, комуто нито може да се противопостави, нито да разбере. Въпреки всичко което човекът е научил, този демон просто е същият инстинкт, който кара едно бебе да пищи, за да привлече вниманието. И все пак е истина, че човек не може да напише нищо интересно, ако не се бори постоянно, за да намали влиянието на своята собствена индивидуалност. Добрата проза е като стъкло на прозорец. Не мога да кажа със сигурност кои от моите мотиви са най-силни, но знам кои от тях си заслужава да бъдат следвани. И връщайки се отново към моето творчество, виждам, че там, където не съм поставил политическа цел, неизбежно съм писал безжизнени книги, залъгвал съм се с крещящи пасажи, изречения без смисъл, красиви прилагателни и въобще празни приказки.

Gangrel, 1946



(Превод, с незначителни съкращения: Емил Войников)
(редактирана версия от сп. „Съвременник“)

Има една притча за петимата слепци и слона. Слепците не знаели какво е слон – никога не били виждали. И искали да разберат какво е. Един хванал хобота, друг опашката, трети ухо, четвъртият – крак, петият – тялото. И на въпроса какво е слон разказали различни неща. Защото това е, което са „видели“.

Композиция
масло платно
48/78 см.

Несебър прочетете! Без провокация няма развитие! Не намирате ли прилика!

Имре Кертес ни посреща по чехли, облегнат на бастуна си, и ни предупреждава без хумор: „Едно от последствията от лекарствата ми е, че все още не съм мъртъв, както би могло да се очаква, но често ми се налага да търся думите.“ Първият унгарски носител на Нобелова награда (2002 г.) е автор на „Холокостът като култура“, „Мълчание в един дъх“, „Без съдба“ и „Фиаско“, сред много други.

Какво мислите за [унгарския министър председател] Виктор Орбан?

Живея в Берлин през последните десет години, далеч от политическия живот на Унгария. Но ако бихте искали да го разберете, може би ще трябва да си припомните Марсел Дюшан, който е казал: „Няма решение, защото няма и проблем“. Този цитат приляга перфектно на Унгария. В тази страна няма нищо ново; ние сме в същата ситуация, в която бяхме и по времето на Янош Кадар (1956–1988). Унгария е хипнотизирана от Орбан така, както някои са били хипнотизирани от ловеца на плъхове от Хамелн. Всичко това е свързано с огромен подтекст и ме навежда на силни съмнения…

Съмнения?

Питам се дали страната е направила избор между Азия и западна Европа. Не забравяйте, че унгарците са наследници на азиатски племена, живели в сърцето на Европа през 9 век. В училище унгарските ученици учат, че предците им са дошли от южните степи на уралските планини, за да се установят в карпатския басейн. Всички унгарци следователно са изправени пред тази игра на двойна принадлежност, това противоречие: нормите на християнското общество са различни от ония на едно кланово общество. Ако настоявам на тази двойна полярност, то е само защото тя е в сърцето на днешната ситуация.

След 70 години на авторитарни режими, от Миклош Хорти (1920–1944) до Кадар, човек би могъл да си помисли, че унгарците по-скоро биха се борили в защита на една демокрация, която е била постигната толкова трудно…

Не съм историк, но Унгария е страна, която никога не е познавала демокрацията – и тук имам пред вид не една демократична политическа система, а органичен процес, който да мобилизира цялото население на страната. В случая с Унгария това развитие е било блокирано от растежа на Османската империя през 16 век. Това закъснение никога не е било наваксано. От историческа гледна точка, да се очаква, че Унгария внезапно ще открие демокрацията, няма почти никакъв смисъл.

…откъдето идва и вашето сюрреалистично заключение по Дюшан?

Да. Въпросът, който си задавам, е: защо Унгария винаги е грешала? Спомнете си, когато в Европа бушуваше революцията, Унгария беше заета със защитата на Мария-Терезия! От 16 век нататък страната е принадлежала последователно на Османската империя, на Хабсбургския блок и на Съветския блок. Всеки път тя се е опитвала да играе някаква роля в блока, към който е принадлежала. Това е изглеждало добре на хартия, но при Кадар, дори и когато Унгария изглеждаше като най-щастливата членка на социалистическия лагер, това беше постигнато на цената на отричането на революцията от 1956, плюс една политика на дългове, която по-късно струва скъпо на страната. Настоящата ситуация не е нищо друго освен илюстрация на същата онази тенденция за вечно правене на погрешен избор. Днес унгарската държава избира да тръгне срещу Европа в името на националните си интереси, което може и да създава впечатление за едно завръщане към суверенност. Но отново, това е грешка. Нищо ново – и никакъв проблем… И никакво решение, тъй като в техните очи няма проблем.

Разбирам иронията ви. И все пак, нищо ли не може да се направи?

Преди около десет години по време на полет се запознах с млад унгарски студент, който имаше немски паспорт. Живееше в чужбина, но току-що беше прекарал един семестър в университета в Будапеща. Той изказа презрението си към онова множество студенти, които били десни активисти. Навсякъде по света, каза той, студентите са били левичари. Само в Унгария можете да откриете конформистка и фашистки настроена младеж. Опитахме се заедно да намерим обяснение за това – но напразно. Някои неща не могат да бъдат обяснени и понякога човек просто трябва да приеме фактите. Унгария е особен случай, за който няма очевидно обяснение, тя е уникална в Европа. Унгарците се държат здраво за съдбата си. Без съмнение в края на краищата те ще стигнат до провал, без да разбират защо.

Вие сте бил депортиран в Аушвиц на 15-годишна възраст. Смятате ли, че унгарският антисемитизъм е свършен факт?

Аушвиц и Шоата (Холокостът) са страници от унгарската история, които в Унгария не са изследвани. Няма никакви опити за духовно пречистване. Страната никога не си е задавала въпроса защо постоянно е била от погрешната страна на историята. Моят приятел, писателят Петер Надаш, току-що публикува един дълъг анализ в унгарското списание ES. Той обяснява, че авторитаризмът в Унгария идва от „провинциалния дух“, чиято основа са племената и родословието. Републиката няма значение – страната се основава на солидна клерикална мрежа, която насажда патриархален дух. Омразата към евреите (2% от населението) и циганите (7%) е част от племенната, примитивна визия на нацията.

Страдате ли от този климат?

Разбира се, това ме наранява. Имам няколко десни приятели в Будапеща, с които мога да контактувам само тайно. Помежду ни цари известно притеснение; аз ги поставям в опасност. Не е добре за тях да бъдат виждани като мои приятели. Припомнете си отрицателните емоции, които се развихриха когато получих Нобеловата награда – хората бяха силно разгневени да видят в мен единствения унгарски носител на наградата, когато в същото време не възхвалявах „унгарскостта“. След романа ми Някой друг бях нападан заради мрачния начин, по който представях страната. Някои дори се питаха дали съм истински унгарски писател…

Не искате ли да пишете за всичко това в знак на протест?

На 82 години съм. Болен съм. Реакцията ми беше да се преместя тук, в Берлин. Мога да реагирам единствено с писането си. Но когато го правя, то не влияе върху нещата по никакъв начин и само ми донася ново осъждане. С едно изключение, може би. Издаването миналата година в Унгария на Моят дневник за пръв път пробуди някаква симпатия. Дали това означава, че страната не следва чак толкова сляпо ловеца на плъхове? Това ме накара да мисля за онзи афоризъм на Карл Краус: „Ситуацията е отчаяна но не сериозна.“


Откъс от интервюто, публикувано в „Le Monde“ на 10 февруари.

Несебърски художници извън гравитацията! Несебър днес. Studio Gallery-Yanko Vasilev ПОЖЕЛАВА на Всички весели Великденски празници 2012 г.

Несебърски художници извън гравитацията!

Несебър днес.
Studio Gallery-Yanko Vasilev ПОЖЕЛАВА на Всички весели Великденски празници 2012 г.

Несебърски художници извън гравитацията! Несебър днес. Наоколо витае злоба и завист!!! Колкото да им е странно, на мене тази отрицателна енергия ме зарежда с ентусиазъм! Дава ми повече сила и положителна емоция! Възбужда въображението ми, помага да се издигна с едно стъпало нагоре и да мисля реално и абстрактно. Колкото повече се противопоставят и копират толкова това ме радва. Така не ме оставят да скучая! Продължавайте моля Ви, не спирайте! Правите ми услуга,защото това е стимул за мен. .Сигурно ще ви засегна с тази творба, но за мен е силна и абстрактна! Насладете се! Посвещавам я на всички които ценят изкуството! Обичам провокацията!!!! "ВЪЗБУДА" смесена техника върху хартия Дигитален печат размер: 18/ 8 см. цена: по договореност

Несебърски художници извън гравитацията!

Несебър днес.

Наоколо витае злоба и завист!!! Колкото да им е странно, на мене тази отрицателна енергия ме зарежда с ентусиазъм! Дава ми повече сила и положителна емоция! Възбужда въображението ми, помага да се издигна с едно стъпало нагоре и да мисля реално и абстрактно. Колкото повече се противопоставят и копират толкова това ме радва. Така не ме оставят да скучая! Продължавайте моля Ви, не спирайте! Правите ми услуга,защото това е стимул за мен. .Сигурно ще ви засегна с тази творба, но за мен е силна и абстрактна! Насладете се! Посвещавам я на всички които ценят изкуството!
Обичам провокацията!!!!



"ВЪЗБУДА"
смесена техника върху хартия
Дигитален печат
размер: 18/ 8 см.
цена: по договореност

Несебърски художници извън гравитацията!

1. Стани отново дете - Стани отново дете и ще бъдеш творчески човек. Всички деца са съзидателни. Творчеството има нужда от свобода -свобода от ума, свобода от знанието, свобода от предразсъдъците. Творческият човек е този, който може да опита от новото. Творческият човек не е робот. Роботите никога не са творчески, те се повтарят. Така че стани отново дете. И ще се изненадаш от това, че всички деца са творчески -всички, където и да са родени, проявяват творчество. Но ние не допускаме тяхното творчество, ние смазваме и убиваме творчество им, ние ги стъпкваме. Започваме да ги учим на правилния начин да се вършат нещата. Помнете, творческият човек винаги опитва по погрешните начини. Ако винаги следваш правилния начин да правиш нещата, никога няма да твориш - защото правилен начин означава начинът, открит от другите. И правилният начин означава, разбира се, че ще можеш да правиш нещо, да станеш производител, фабрикант, техничар, но няма да си творец. Творецът трябва да може да изглежда глупаво. Творецът трябва да рискува своята така наречена респектабилност.



Несебърски художници извън гравитацията!

Несебърски художник подготвя изложба.

Несебърски художник подготвя изложба.

Несебър - художник

Художник твори в Несебър.

Хората се страхуват, много се страхуват от онзи, който познава себе си. Той излъчва някаква сила, притежава аура, магнетизъм, харизматичност, която изважда живите млади хора от затвора на традицията… Просветленият човек не може да бъде поробен. В това е проблемът – той не може да бъде затворен… Всеки гений, познал нещо от вътрешния свят, несъмнено ще е малко труден за преглъщане, той внася смут. Масите не искат да бъдат обезпокоявани, дори когато са нещастни. Те са нещастни, но са свикнали с нещастието си. И всеки, който не е нещастен, им изглежда странен. Просветленият човек е най-големият странник на света; той сякаш не принадлежи никъде. Той е извън границите на организации, общности, общества и нации.“

ошо

Несебърски жудожници : Сърцето

Несебърски жудожници : Сърцето

Несебърски художници МЪРТВИ ДУШИ !!!!!!

Несебърски художници МЪРТВИ ДУШИ !!!!!!

Вече осем години, десет и повче художници са третирани като Мъртви души. Една институция използва имената им некоректно.
Да се замислим защо е така?
Явно са чели Гогол!

Nessebar. Несебърски художници ( които не са членове на дружеството на несебърските художници ) Янко Василев

2012 Заповядайте да разгледате новите творби в моето Студио.

Nessebar. Несебърски художници ( които не са членове на дружеството на несебърските художници ) Янко Василев

Мартина 12 клас

Nessebar art

Nessebar art.

Yanko Vasilev

Културен туризъм

Културният туризъм Ви дава възможност да се върнете векове назад в историята на България, да се докоснете до паметници, датиращи от времето на неолита, да научите повече за културната история завещана от различните племена (прабългари, траки, славяни) и народи, населявали красивата и плодородна българска земя.
За дългото историчeско минало на нашите земи свидетелстват запазените и до днес паметници на културата с национално, регионално и местно значение. Седем от тях са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Това са Боянската църква, Рилски манастир, Казанлъшката гробница, Мадарския коннник, тракийската гробница Свещари, Стария Несебър, Ивановите скални манастири. Те са уникални по своята същност и нямат аналог в Европа и света.

Nessebar art. Несебърски художници ( които не са членове на дружеството на несебърските художници ) Янко Василев

Несебърски художници ( които не са членове на дружеството на несебърските художници )
Янко Василев
Зима!!!

Несебърски художници ( които не са членове на дружеството на несебърските художници ) Янко Василев

Основа за културен туризъм могат да бъдат културно-исторически паметници, образци на различни архитектурни стилове, археологически находки, културни мероприятия като концерти, театрални и балетни постановки, кинофестивали, изложби, музеи, всичко свързано с фолклора, с традициите и занаятите, местни ястия и напитки, както и начинът им на приготвяне, всичко автентично и носещо духа на съответната нация...

Понятието култура е много обширно и трудно за дефиниране. Така или иначе културата е свързана с всичко стойностно, което е създадено от човека и отразява по някакъв начин неговото битие, достойнстото му като живо същество, идеите и стремежите му за развитие във всяка една сфера на живота.

Възможностите за културен туризъм в България са много. На тази древна земя има множество свидетелства за отминали времена и събития, но понякога ние ги отминаваме с безразличие, понякога ги рушим безотговорно или просто ги приемаме за даденост, която не заслужава особено внимание. Може би проблемът се корени в ниското ни самочувствие като нация, в невъзможността да оценим по достойнство , това което имаме. С лекота се отричаме от българското и раболепничим пред чуждото.

Основните въпроси, които трябва да си зададем са възползваме ли се в добрия смисъл на думата от огромното културно-историческо наследство, което имаме, стопанисваме ли го отговорно, рекламираме ли го с гордост пред света или правим всичко възможно да ни възприемат като нация на кебапчетата, чалгата и бетона?

Трябва да се поучим от световната практика. Начинът, по който се интерпретира и рекламира културното наследство е определящ, за това как ще бъде възприемано и какъв интерес ще предизвика.

Nessebar art

Nessebar art

Несебърски художници ( които не са членове на дружеството на несебърските художници ) Янко Василев

Несебърски художници Янко Василев
Урок по рисуване

Несебърски художници ( които не са членове на дружеството на несебърските художници ) Янко Василев

Несебърски художници - Янко Василев
" Момент " картон акрил 100/70см.

Несебърски художници

Паци! Надобър час ти пожелавам, и не забравяй Малкият принц! Не забравяй че имаш вътре в тебе дух, който те подкрепя, който иска от тебе да бъдеш ти. Техниката на рисуване е занаят, наистина е че без нея не може, но тя е само средство за изразяване. Не мисли върху нея! Прави нещата както ти ги подсказва сърцето. Рисувай твоя свят другия е за други! Не се поддавай на направеното, блясъка на впечатленията, претворявай ги. Когато започнеш да рисуваш, помисли за Малкия принц! Отново надобър час!

Несебърски художници

Несебърски художници

2012 Nessebar

2012 Nessebar

Nessebar

Nessebar

2012 Заповядайте да разгледате новите творби в моето Студио.

2012 Заповядайте да разгледате новите творби в моето Студио.

Nessebar Yanko Vasilev Картини по поръчка на клиента. Копия на световни майстори. Портрети. Добри цени. По цени на клиента. Авторско изкуство.

Nessebar Yanko Vasilev Картини по поръчка на клиента. Копия на световни майстори. Портрети. Добри цени. По цени на клиента. Авторско изкуство.

Nessebar Yanko Vasilev Картини по поръчка на клиента. Копия на световни майстори. Портрети. Добри цени. По цени на клиента. Авторско изкуство.

Nessebar Yanko Vasilev
Картини по поръчка на клиента.
Копия на световни майстори.
Портрети.
Добри цени.
По цени на клиента.
Авторско изкуство.

Nessebar 2012 Последната клечка кибрит.

Nessebar 2012 Последната клечка кибрит.

Nessebar 2012 Заповядайте да разгледате новите творби в моето Студио. Само днес тази картина " Лодка " - 65 / 98 см. масло платно ЦЕНА : 260 лв.

Nessebar 2012 Заповядайте да разгледате новите творби в моето Студио. Само днес тази картина " Лодка " - 65 / 98 см. масло платно ЦЕНА : 260 лв.

Nessebar

Nessebar largest Art Gallery Studio Gallery, presents the best pictures
from modernism to pop art.
Art lovers will find here an excellent selection with a variety of exquisite collectors' items. With detailed advice, even in the preparation and restoration is extremely competent and helpful staff of the gallery visitors.
Here you can enjoy the art without interruption and completely relaxed pursue their impressions.

Gallery of stylish modernism to contemporary pop art is represented, from landscape paintings by contemporary Yanko Vasilev. Throughout the year here, with exhibitions and art events constantly evolving paintings will be on the artist.

2012 Заповядайте да разгледате новите творби в моето Студио.

2012 Заповядайте да разгледате новите творби в моето Студио.